Как да разговаряме с децата за половата идентичност

През последните години половата идентичност е тема, която е актуална, вълнува много хора и естествено създава обществени спорове. Появи се определението „небинарен“. Това е пол, който не може да бъде определен нито като мъжки, нито като женски.

На публични места вече все по-често могат да се видят хора, които са небинарни. Но как изглежда в детското съзнание появата на такава личност в хранителния супермаркет например? Възможно е малките да изразят реакцията си на глас и да ви поставят в неловка ситуация. В такива случаи не стопирайте детския инстинкт за разбиране. Притискането или заглушаването на детето му показва, че това, за което пита, е по някакъв начин срамно, лошо и не трябва да се обсъжда. То им казва, че човекът, когото се опитват да разберат, също е лош и забранен.

Вместо да предполагате пола на даден човек, да стряскате детето или да сменяте темата, има по-добри начини да говорите с децата си за пола. Ако ви се струва, че това е сложна задача, ето няколко съвета за започване на разговор по тази тема.

Снимка: Shutterstock

Обяснение на определението „небинарност“

Полът ни се определя при раждането на базата на сексуалната ни анатомия - възможностите са мъжки или женски. Но биологичният пол не е един и същ с физиологичния и не се ограничава само до две възможности.

Човек, който не се идентифицира с пола, който му е бил определен при раждането, се описва като транссексуален. Някои транссексуални хора не се идентифицират като мъже или жени, а вместо това се чувстват смесица от двата или пък нито един от двата пола. От нас не бива да се очаква да се вместим в границите на бинарния, мъжки и женски свят и да се ограничаваме с половите местоимения като „той“ и „него“ или „тя“ и „нея“.

Новите разбирания за нашите различия

Вече започваме да наблюдаваме промяна към по-равнопоставено и неутрално общество. Линиите за дрехи, производителите на играчки и търговците като цяло ребрандират своите пространства, за да бъдат по-приобщаващи. Хората вече учат дъщерите си, че силата е постижимо и желано качества. Учим синовете си, че разговорите за емоциите и работата с тях са по-добри решения от насилието и прикриването на психични заболявания. Родителите може и да са по-приемливи към LGBT обществото, но се страхуват от неизвестното и от грешките, които биха могли да бъдат допуснати, ако някое от децата им се разкрие пред тях.

Признаването на небинарните и полово несъответстващите хора е друга културна промяна, която е нормална част от промяната. Според учените различните индиански култури и културите в други държави винаги са разглеждали пола като променлив и са го признавали за такъв.

Отговор на въпроса „Момче или момиче е това?“

Ако дете ви попита за пола на някого, не предполагайте и не се преструвайте, че знаете. Използвайте внимателен и неутрален по отношение на пола език, като например местоименията „те“ и „тях“, за да уведомите детето, че докато човекът не се самоопредели, не можете да бъдете сигурни. Подчертайте, че трябва да подхождаме към всеки човек с доброта и да не предполагаме идентичността или местоименията на даден човек, което е изключително уважително.

Важно е да учим децата си, че те и другите имат пълното право да се обличат, да действат и да се идентифицират по начин, който ги кара да се чувстват добре и здравословно, стига да зачитат безопасността на останалите.

Снимка: Shutterstock

Помнете: Децата могат да разбират сложни концепции

Определението за небинарност вероятно би звучало трудно за едно малко дете, но със сигурност не е невъзможно за обяснение. Нужен е само правилен подход от страна на родителя.

Децата ни няма как да избегнат това модерно време и неговите нововъдения, затова е важно те да бъдат толерантните. Без значение дали някой е транссексуален или не, в крайна сметка той е човек, който носи душа като всички нас. Нормално е да се чувствате неудобно, докато научавате, че полът е и винаги е бил флуиден, но не е нормално да отричате безопасността или съществуването на някой друг. Всички заслужаваме да се чувстваме добре и да бъдем виждани такива, каквито сме.

Елена Николова по материали от Parents